Панчо Владигеров
Първомайсторът в българската музикална култура
Панчо Владигеров (1899 – 1978) в ранното си детство е ученик на
Добри Христов.
Насочен от известния френски цигулар и педагог
Анри Марто
да получи своята музикална школовка в Европа, от 1912 г. той учи пиано и композиция в Берлин при
Хайнрих Барт,
Леонид Кройцер,
Паул Юон и
Георг Шуман,
а после и работи в немската столица до 1932 г., когато принуден да напусне Германия, се установява в България, където твори до края на дните си.
Още в онези години творбите му добиват широка популярност, издават се от виенското издателство
Universal Edition
и се изпълняват в Европа и извън нея скоро след написването им. Владигеров е признаван и уважаван за таланта и за оригиналността на композиторския си почерк от мнозина негови съвременници:
Рихард Щраус,
Артур Никиш,
Бруно Валтер,
Карл Бьом,
Фриц Райнер,
Артур Льовенщайн,
Джордже Джорджеску,
Ловро фон Матачич,
Адриано Луалди,
Паул фон Кемптен,
Карл фон Гарагули,
Саша Попов,
Макс Ранйхард,
Густав Хавеман,
Алберт Айнщайн,
Стефан Цвайг,
Хуго фон Хофманстал,
Сергей Рахманинов,
Дмитрий Шостакович,
Сергей Прокофиев,
Арам Хачатурян,
Джордже Енеску,
Йозеф Сук,
Золтан Кодай,
Бела Барток,
Евгения Уминска,
Бронислав Хуберман,
Давид Ойстрах,
Леонид Коган,
Дино Липати,
Артуро Бенедети Микеланджели,
Святослав Рихтер,
Алексис Вайсенберг,
Херберт фон Караян,
Евгени Светланов
и много други.
Неговото творчество нарежда България сред страните с ярки национални музикални школи в началото на XX век. Като професор по композиция в музикалната академия в София, Панчо Владигеров оставя своя солиден отпечатък върху професионалното музикално творчество в България.
През 1968 г. Виенският университет му присъжда престижната награда на името на Готфрид фон Хердер. Ето какво се казва в грамотата, връчена на композитора от ректора на университета проф. Франц Швинд:
На отличения се пада голямата историческа заслуга да изведе младата българска художествена музика извън националните ѝ граници, да я обогати и развие чрез националната мелодика с композиционно-техническите средства на европейската и световната музика и чрез дейността си на композитор, диригент и виртуоз да ѝ осигури всеобщо признание далеч извън пределите на своята родина. Творецът Владигеров е работил във всички музикални жанрове на класическото и романтичното музикално наследство, изпълнил ги е с нов дух, коренящ се в славянството, и е създал шедьоври особено в симфоничната и в клавирната музика, чиято жизнена сила и индивидуален облик са блестящи образци на представителната композиторска школа на неговата страна.
Vladigueroff, Wladigueroff или Vladigerov?
Pantcho, Pantscho или Pancho?
Владигеров, който владее свободно френски, немски и руски език, подписва творбите си в различните периоди по различен начин и не винаги е последователен, а и взискателен към себе си в точна и единна транслитерация. Понякога той сам променя окончанието off
и изписва – Pantcho Vladiguerov или Pantscho Wladiguerov или пък пропуска u
след g
– Pantcho Vladigeroff или Pantscho Wladigeroff.
В наши дни проблемът се задълбочава с употребата на името му в най-различни форми: Vladigerov, Vladigerof, Vladigeroff, Wladigerov, Wladigerof, Wladigeroff, Vladiguerof, Wladiguerof, Vladighérov, Vladighérof, Vladighéroff, Wladighérov, Wladighérof, Wladighéroff, Pancho, Pancio, Panxio, Pantsho, Pančo, Panco, a и фриволните pan4o и пан4о.
В къщата-музей Панчо Владигеров
в София се съхраняват няколко малки печата, с които авторът, наред със саморъчното изписване на името, подписва произведенията си – на български ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ, на френски PANTCHO VLADIGUEROFF и на немски PANTSCHO WLADIGUEROFF. Обикновено артистично небрежен
в правописа, поръчвайки изработката на печатите Владигеров е определил именно така официалното изписване на името си.
Съхраняваните в къщата-музей на Владигеров в София ръкописи показват, че към края на живота си композиторът озаглавява и подписва произведенията си освен на български най-често и на френски. За тези негови предпочитания говори приживе съпругата му – г-жа Елка Владигерова, негова спътница в последните години от живота му и последователна архиваторка, систематизаторка и изследователка на творчеството му.
Въз основа на тези факти и свидетелства Издателство Елм публикува творбите на Панчо Владигеров за пиано и за клавирно дуо, като изписва името му според френската транслитерация, а именно Pantcho Vladigueroff, спазвайки и по този начин авторовия Urtext.
