Стефан Лазаров

Академик професор доктор Стефан Лазаров (1935-2021) бе изкуствовед и музиколог-изследо­ва­тел. Интересите му бяха в широк кръг проблеми на историческото и теоретичното музикознание, в общи и специални аспекти на културата и духовните движения в различни епохи. Зани­ма­вал се е с науките за изкуството, най-вече с тези, които имат за предмет музиката в много­брой­ни­те ѝ аспекти.

Роден е в София през 1935 г. Висшето си образование завършва в Държавната музикална академия по Музикология, специалност История и Теория на музиката (първи випуск). Възпитаник е на проф. д-р Стоян Джуджев. Академичната си и професионална квалификация добива само в своята страна.

Основоположник е в България на музикалната палеография – науката за музикалната писменост, след успешното дешифриране на древни църковни песнопения от Синодика на цар Борил.

По специалността си е преподавал в различно време в Българската държавна консерватория, Новия български университет, Висшия институт за театарално изкуство (сега Национална академия за театрално и филмово изкуство), където е прекарал най-дълго време – 43 години.

Бил е музиколог на Софийската, Пловдивската и Русенската филхармония.

На Българското национално радио е бил сътрудник в продължение на 30 години (1959-89).

Членувал е в Съюза на българските композитори и в Съюза на научните работници в България.

Член бе на Международните дружества Антонин Дворжак в Прага, Рихард Щраус в Берлин и Густав Малер във Виена.

Фигурира в изданията на International biographical Centre – Cambridge. Man of the Year 1992-93 на същата институция.

Член бе на Настоятелството на Фондация Духовното наслед-ство на Панчо Владигеров.

Председател бе на Музейния съвет на Държавен културен институт Къща музей Панчо Владигеров.

ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Дипломна работа – Симфонизмът на Брамс, Брукнер и Малер (1958-59).

Кандидатска дисертация (по-късно доби названието докторска като образователна и научна степен) – Панчо Владигеров и театърът (1974).

Докторска дисертация – Проучвания върху културата на богомили и катари: театър, музика (1989).

Учебник – Обща история на музиката, ч. I за студентите от ВИТИЗ Кр. Сарафов (1963).

Книги: Брамс (1958), Менделсон (1959), Вебер (1959), Малер (1960), Р. Щраус (1964), Музиката (1964), Бритън (1965), Произход и развой на музиката (1965), Онегер (1966), Шостакович (1967), Старите майстори (1988), Есета (2018).

Монографии: Марин Големинов(1971), Панчо Владигеров и театърът (1974).

Трудове по музикална палеография – История на нотното писмо (монография, 1965).

Студии: Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник (1961), Aspects mathematiques de la paleographie musicale (Roma, 1968), The Synodikon of Tsar Boril and the Problem of Byzantino-Bulgarian Musical Relations (Oxford, 1971), A Few Pages from the History of Bulgarian Music (Oxford, 1973), Pictogrammes et ideogrammes dans l’ecriture musicale byzantine (Bucarest, 1976), A Medieval Slavonic Theoretical Treatise on Music (Oxford, 1997).

Трудове по медиевистика: Няколко сведения за музикалната дейност на Кирил и Методи (1956), Стара григорианска служба за светите Кирил и Методий (1957), Из историята на Българската музика през IX в. (1962), Глаголическата традиция в старобългарската музика (1972), Изпълнението на българските средновековни литургични текстове [във връзка с реформата на Евтимий Търновски] (1974). Средновековен славянски трактат по музика (1980), и т.н.

Трудове по сравнителна културология: Die Altbulgarische Musik und die Kyrillo-Methodianische Tradition (Bratislava, 1966), Die Bogomilen und die Musik (Graz, 1975), Богомилите, музиката и театърът (1985), Трубадури и катари (1989), Богомилите и една стара музикална традиция в Западна Европа (1990), Ролята на богомилите и катарите за развитието на европейската култура (1990), Към историята на секвенцията DIES IRÆ (1995), Литература за музика текстове (на 7 езика) в оригинал и превод с кратки пояснения, част I (2003).

Радиопредавания – не по-малко от 600 за Българското национално радио, между които са и поредиците Панчо Владигеров – класик на българската музика, цикъл от 10 предавания (1979), Музиката е за всички, два целосезонни цикъла съответно от 42 и 44 предавания (1981, 1982), Музика и литература – 21 предавания (1986) и пр.

Автор е на телевизионни филми и предавания: за Петко Стайнов, Петър Христосков и др.

Многобройни статии по музикални и други въпроси в ежедневния и периодичния печат.

Над 2000 публични лекции пред всички видове слушателски аудитории в България.

Публикациите общо у нас и в чужбина са на български, руски, френски, немски и английски език. Има статии и на арменски и турски.

У нас и в странство Стефан Лазаров е участвал в различни форуми и конгреси: IV международен конгрес на славистите в София (1963), двата първи Симпозиума за Търновската книжовна школа (1971, 1976), ХIV международен конгрес по византология в Букурещ (1971), I международен конгрес по изучаването на византийската и източната литургична музика в Гротаферата - Рим (1968), конгреси за старата българска и славянска музика в Братислава, Мюнхен и Грац, Конгрес на ISME (International Society for Music Education) в Тунис и пр.

Бил е гост на Вагнеровия фестивал в Байройт (1967).

Ето някои от знаковите радиолектории, които проф. Стефан Лазаров ни остави:

История на българската музикална култура – Панчо Владигеров

История на българската музикална култура – Марин Големинов

Страници из българската музика – Българска рапсодия Вардар от Панчо Владигеров

Страници из българската музика – операта Цар Калоян от Панчо Владигеров

Изкуството на Алексис Вайсенберг – среща с Радиоклуба на приятелите на музиката

Алексис Вайсенберг – интерпретатор на ХХ столетие

Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел

Волфганг Амадеус Моцарт – Реквием

Йоханес Брамс – Немски реквием

П. Чайковски – симфония Манфред