Пиано Две пиана Кларинет Партитури Книги CDs

Тромбон соло Тромбонови ансамбли Брас ансамбли Брас квинтет

Da Capo Каталог Поръчка Отстъпки Контакт Връзкиen de fr it es pt

Стефан Лазаров

Stefan Lazarov

Академик професор доктор Стефан Лазаров (1935) е изкуствовед и музиколог-изследо­ва­тел. Интересите му са в широк кръг проблеми на историческото и теоретичното музикознание, в общи и специални аспекти на културата и духовните движения в различни епохи. Зани­ма­вал се е с науките за изкуството, най-вече с тези, които имат за предмет музиката в много­брой­ни­те ѝ аспекти.

Роден е в София през 1935 г. Висшето си образование завършва в Държавната музикална академия по Музикология, специалност История и Теория на музиката (първи випуск). Възпитаник е на проф. д-р Стоян Джуджев. Академичната си и професионална квалификация добива само в своята страна.

Основоположник е в България на музикалната палеография – науката за музикалната писменост, след успешното дешифриране на древни църковни песнопения от Синодика на цар Борил.

По специалността си е преподавал в разично време в Българската държавна консерватория, Новия български университет, Висшия институт за театарално изкуство (сега Национална академия за театрално и филмово изкуство), където е прекарал най-дълго време – 43 години.

Бил е музиколог на Софийската, Пловдивската и Русенската филхармония.

На Българското национално радио е бил сътрудник в продължение на 30 години (1959-89).

Членувал е в Съюза на българските композитори и в Съюза на научните работници в България.

Член е на Международните дружества Антонин Дворжак в Прага, Рихард Щраус в Берлин и Густав Малер във Виена.

Фигурира в изданията на International biographical Centre – Cambridge. Man of the Year 1992-93 на същата институция.

Член е на Настоятелството на Фондация Духовното наслед-ство на Панчо Владигеров.

Председател е на Музейния съвет на Държавен куртурен институт Къща музей Панчо Владигеров.

ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Дипломна работаСимфонизмът на Брамс, Брукнер и Малер (1958-59).

Кандидатска дисертация (по-късно доби названието докторска като образователна и научна степен) – Панчо Владигеров и театърът (1974).

Докторска дисертацияПроучвания върху културата на богомили и катари: театър, музика (1989).

УчебникОбща история на музиката, ч. I за студентите от ВИТИЗ Кр. Сарафов (1963).

Книги: Брамс (1958), Менделсон (1959), Вебер (1959), Малер (1960), Р. Щраус (1964), Музиката (1964), Бритън (1965), Произход и развой на музиката (1965), Онегер (1966), Шостакович (1967), Старите майстори (1988), Есета (2018).

Монографии: Марин Големинов(1971), Панчо Владигеров и театърът (1974).

Трудове по музикална палеографияИстория на нотното писмо (монография, 1965).

Студии: Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник (1961), Aspects mathematiques de la paleographie musicale (Roma, 1968), The Synodikon of Tsar Boril and the Problem of Byzantino-Bulgarian Musical Relations (Oxford, 1971), A Few Pages from the History of Bulgarian Music (Oxford, 1973), Pictogrammes et ideogrammes dans l’ecriture musicale byzantine (Bucarest, 1976), A Medieval Slavonic Theoretical Treatise on Music (Oxford, 1997).

Трудове по медиевистика: Няколко сведения за музикалната дейност на Кирил и Методи (1956), Стара григорианска служба за светите Кирил и Методий (1957), Из историята на Българската музика през IX в. (1962), Глаголическата традиция в старобългарската музика (1972), Изпълнението на българските средновековни литургични текстове [във връзка с реформата на Евтимий Търновски] (1974). Средновековен славянски трактат по музика (1980), и т.н.

Трудове по сравнителна културология: Die Altbulgarische Musik und die Kyrillo-Methodianische Tradition (Bratislava, 1966), Die Bogomilen und die Musik (Graz, 1975), Богомилите, музиката и театърът (1985), Трубадури и катари (1989), Богомилите и една стара музикална традиция в Западна Европа (1990), Ролята на богомилите и катарите за развитието на европейската култура (1990), Към историята на секвенцията DIES IRÆ (1995), Литература за музика текстове (на 7 езика) в оригинал и превод с кратки пояснения, част I (2003).

Радиопредавания – не по-малко от 600 за Българското национално радио, между които са и поредиците Панчо Владигеров – класик на българската музика, цикъл от 10 предавания (1979), Музиката е за всички, два целосезонни цикъла съответно от 42 и 44 предавания (1981, 1982), Музика и литература – 21 предавания (1986) и пр.

Автор е на телевизионни филми и предавания: за Петко Стайнов, Петър Христосков и др.

Многобройни статии по музикални и други въпроси в ежедневния и периодичния печат.

Над 2000 публични лекции пред всички видове слушателски аудитории в България.

Публикациите общо у нас и в чужбина са на български, руски, френски, немски и английски език. Има статии и на арменски и турски.

У нас и в странство Стефан Лазаров е участвал в различни форуми и конгреси: IV международен конгрес на славистите в София (1963), двата първи Симпозиума за Търновската книжовна школа (1971, 1976), ХIV международен конгрес по византология в Букурещ (1971), I международен конгрес по изучаването на византийската и източната литургична музика в Гротаферата - Рим (1968), конгреси за старата българска и славянска музика в Братислава, Мюнхен и Грац, Конгрес на ISME (International Society for Music Education) в Тунис и пр.

Бил е гост на Вагнеровия фестивал в Байройт (1967).

sfz